В папурите на блатото, край селска бара,
домашни гъски с врява налетяха –
нахълтаха без свян и будоара,
на патиците диви, попиляха.
Размътиха водата непристойно.
Запощиха се в пух и перушина.
Гърди “развяха” – твърде недостойно
и дупета омазани със тиня.
А беше утро нежно и свенливо.
В прохлада си отдъхваше егрека –
от дупките си суеци сънливо,
надзъртаха страхливо и полека. ...