Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем
свойте делници спечена глина
и забързани вечно нехаем
за мига, стегнат в плът от коприна.
Любовта в бързината изтича
по асфалта на мръсните улици.
Ювелирно изящни момичета!
Всичко друго е просто безумица.