Задъних се от всякакви емоции
и празни мисли плъзнаха в ума ми.
Безсмислени въпроси заподскачаха
край бездната, в която се продъних.
Претъпкан съм със празнотата плашеща,
прогонваща от мозъка съня ми.
Часовник нетиктакащ чака удара
на раздразнението, спящо във дланта ми.
“Поспри!!! Какво се случи?” -
някой би попитал разтревожен.
„Нищо...” – бих отвърнал, но мълча си...
защото отговорът би бил невъзможен. ...