За безсмъртието

Аз някога сам се отказах от безсмъртие,

но днес си го искам отново,

за да продължа и нататък,

понеже вече си тръгнаха „първите”,

а и животът оказа се кратък:

докато се обърнеш,

докато разбереш -

и готово!...

... А и ще останат много дългове неизплатени

след перспективата страшна,

и стари сметки неуредени,

а не искам друг да ги плаща...

... Ще остане и любов недолюбена

по пътищата не извървяни,

и нежност, безумно погубена

в загрубели от вятъра длани...

... И още: сънища недосънувани,

и страст от любов не поканена,

и изпуснати кораби - отпътували

в безкрая рано на ранина...

... А и твоята чудна внезапност

на млада и вихрена женственост-

ме карат сега да си искам обратно:

безсмъртието,

от което уж бях се отказал -

тържествено...

Коста Качев,

20.01.2015.