Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак,
поемах аз по моите пътеки.
Желаех, давах, можех, знаех как
и вземах аз решения нелеки.
Ритници подли, само помислете!
С воля можеш да ги изтърпиш.
Но злобните ритници, запомнете!
След тях не падаш, а летиш! ...