Трима пейзани във черни кафтани,

със златни ширити,

(но празни в главите)

стоят пред тълпата

безмълвно изправени,

нямат идеи,

а само желание

бързо да седнат край казана-мечтание.

"На добър час!" - се чува навред,
а те първи бързат най-отпред
с вълнение за първата лъжица,
в очакване за рядката чорбица.

А уж живеят скромно. Пишат стих след стих,
макар да нямат истински мотив...
Понякога са шумни, много пият
и с птиците обичат да се бият...