Nella_gold (Нели )
841 4525
Nov 10, 2008, 6:47 AM

За чуждата вина 

  Poetry » Phylosophy
532 0 8
Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че
ще рухнат. Хоросанът
е износен.
Кънти във празнота
и думата му. Тежката.
Забива се в пукнатина
като че ли.
И паяжини тежки
на нея се провесват
във  забрава.
Натежали
от бремето.
Душата й.
По същество е пълна.
От доста време.
Поема хапката горчива.
С вдигната глава.
Поредният урок
за ... недоверие.
И удар след това.
Поредният тежък шамар.
/А казват, че времето
е най- добрия съдник!/
Ушите заглъхват.
След удара навярно
пак ще трябва да прощава?!
Горчи.
Задира хлябът в гърлото.
Че прекалено сух е.
И залъкът - голям.
Присяда.
За чуждата вина
не знае прошка как се дава...
След прошката,
пречистена,
ръка отново ще протяга.
/Да я ударят пак, навярно/.

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??