Мога лудо света да обърна,
стига само да бъдеш до мен.
Потърси ме и, знам, ще се върна,
като облак в спокойно небе.
Пожелай ме – води ще преплувам,
за да бъда за тебе зора.
В тъмни нощи до теб ще будувам,
и ще стана сама на звезда.
И мечтите ни пак ще се слеят,
щом в небето за тебе горя.
А когато петлите пропеят,
ще угасна. Ще стана река,
дето носи пенливата вярност,
път проправила в диви поля.
Щом разлея в очите ти радост,
в тях на пристан ще спре любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.