Тъй разстилат се във мен неща,
само Бога във съня ми знае,
пазя светлото насред нощта,
Той със утрото ще ме венчае.
Чувам песните в букет цветя,
някой гроба ми със тях обърква,
даже виждам, че е пак жена,
незаплакала във близка църква.
Как мечтаех да умра в деня,
в който Господ ще строи безкрая
и отново истински да се родя,
за да чувствам вечността във Рая!