За да ме има

Sep 9, 2007, 5:40 PM

Poetry

670 0 13

Остави живота ми около твоя
копринен възел да пристегне
и всяка нишка - вярност босонога
със твоя бримка да завърши.
С душата ми - прозрачен ручей
измий небето овдовяло
и месечина бяла от мечтите ни
създай му.
От вятъра въздишка донесе ми
със устните му лековити,
сред всеки стрък и всяко цвете,
със дъх да ни разлее, да утихне. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За да ме има

Want to read more?

Random works