За да ми върне красотата
Където е живяла любовта,
бездомна и самотна, тъжна,
останала е само тишина,
на времето е неподвластна.
И аз сънувам стъпките ѝ тук,
а те са толкова далечни
и нито светлина, и нито звук
докосват чувствата безкрайни.
Самотен, дълго споменът кръжи,
нощта се спуска закъсняла
и плачат звуци, гаснещи звезди ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up