И в самотата си не съм самотна!
Една дълбока, синя тишина
се стеле. Натрапчиво похлопва
игрива мисъл. Да я пусна ли? Нима
приглàдените нощи ще разроши
с немирната ръка на див хлапак
и със въпроси – парещи откоси,
съня ми ще взриви на пух и прах?
Нима веднъж обсебила ума ми
ще тръгне да разплита ден след ден
загадката, как ценните ти думи -
целебни извори, бълбукат в мен? ...