Apr 22, 2006, 4:05 PM

ЗА ДА НЕ МИСЛЯ... 

  Poetry
677 0 3

 

 

Вървя по улицата.

Почивен ден.

Хора без маски минават край мен.

Някои имат, но това не решава

всеки техен проблем.

 

Какво е в душите им искам да знам.

Търся очите им – ту тук, ту там.

Много от тях крият свойто лице,

гледат в краката с надежда за левче,

но според мен и на по-малко

ще са доволни те.

 

Понякога и радост

срещам върху лицата,

родена от любимия

или, може би, от децата.

 

Търся хора различни

да срещам аз,

за да не мисля,

какво прави тя в тоя час.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А може и да е съгласна на малкото , което и предлагаш , но да не си и дал ясен знак за това , че изобщо предлагаш нещо!
    А може отдавна да е съгласна , но ти да не си разбрал.
    Може твоята представа за нея да е грешна.Може тя умишлено да я създава такава.Може би не трябва да я слагаш в някое свободно чекмедже, а да я анализираш по - дълго.
    И накрая може да допуснеш , че всъщност не си заслужава.Но ако ти стиска- опитай!
  • Не! Тя, заедно със сестра си се бори сама в големия град, разчитат само на себе си и затова се интересува само от богати мъже, от връзки с чужденци с надежда за брак или просто да намери да я издържат и т.н. Не че тя не е умна или не работи! Наскоро завърши и много хубава специалност. Едно красиво и умно човешко същество, страдало навремето поради своята наивност, неопитност и превърнато от живота в това, което е. Никой не може да я вини за това. Аз също. Но много боли, когато я обикнеш, а не можеш да предложиш й нещо, което търси.
  • Може би тя прави същото...
    Поздрав!
Random works
: ??:??