Вървя край старата къща
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение,
което сякаш е потопило съзнанието
в мъглата на сладостното опиянение,
съпътстващо завръщането на всяка отминала болка.
Зад маската на гордото безразличие
крия товара на горчилките
през отминалото време,
болката притихва с пречупените криле ...