Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета
съшиват (като нас) от обич дом.
Под меден глас на захарни звънчета
треперя в страховете от прело̀м.
Изплашена съм... няма да отричам.
За първи път допускам мъж така.
Да бягам… няма! Искам да обичам.
За теб ще бъда огън. И река. ...