Очите ти са тъжни. Иззад очилата
опитвам се цвета им да отгатна.
Удобно настанила се е в тях тъгата
и скоро няма да си тръгне. Вероятно.
Полегнала в завивките сатенени
и хладни (очите ти са зимни преспи),
едва ли място ще направи и за мене,
и за топлото, което съм донесла.
Тя в мрака на затворени клепачи
щастливо е заспала непробуден сън.
Изстивам от тъга и мрак, обаче...
разсъмва се. Нахлува светлото отвън. ...