Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало
в гърлото
и не успявам
вече
да плача
навътре,
нито да пусна
думите
навън.
Листът ми
е бял,
а очите ми
са пълни
с теб.
Само ръцете ми
успяват
да ти кажат всичко.
Задръж ги
в своите,
за да си поговорим.
© Надежда Тошкова All rights reserved.