Nov 7, 2017, 8:22 AM

За да си поговорим 

  Poetry » Love
281 2 1

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало
в гърлото
и не успявам
вече
да плача
навътре,
нито да пусна
думите
навън.
Листът ми
е бял,
а очите ми
са пълни
с теб.
Само ръцете ми
успяват
да ти кажат всичко.
Задръж ги
в своите,
за да си поговорим.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??