Feb 1, 2008, 4:11 PM

За днес не остана от вчера 

  Poetry » Other
1003 0 29
Загубих се в дните. От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб,
щом за днес не остана от вчера?
Свободата ни дреме отпред...
Без конете е пуста и прерията.
Забравих в очите ти себе си.
Да гледаш през мен. Без да виждаш.
Да си спомниш за белите лебеди.
Те ти шепнеха... как да обичаш.
Сълзите ми трудно изпръхнаха.
Пресолени се спряха в душата.
Реките от обич... пресъхнаха.
Но запазих си капка в ръката.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??