Nov 15, 2012, 1:43 PM

За Добърско не спирам да копнея 

  Poetry » Other
537 0 3

Зя Добърско не спирам да копнея,

за тия рилски, необятни висини.

Оттук се чува как Балканът пее,

снегът когато се топи.

 

И песните неземни във сърцето пазя,

където и да ида по света.

Как с думи прости за тебе да разкажа,

щом богатството ти крие се във бедността?

 

Кажи ми, слънчице крилато,

що е само миг от вечността?

Животът ни не е ли късче злато,

приело образа на твойта същина?

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??