Jan 1, 2009, 8:06 PM

За думите, маковете... 

  Poetry » Phylosophy
1451 0 13

Играят си често с нас думите,

танцуват и плуват - същ океан!

Цъфтят макове по друмища

и пълнят страници с призвание

да разгадаят теб, Живот...

Все плуваш и през обстоятелства,

потъваш в себе си незван,

и с истина недосегаема,

на мнима люлка полюлян,

любов си и болка в пламъци,

живял си и все недоживял...

Ще дойде ден (думите) да остареят...

Ще дойде ден (думите) да замълчат...

Ще откажат (думите) живо-мъртвите

на ударите ти, (Живот) да противостоят.

От теб (Живот), завинаги ще са част.

Ще дишат (Живот), с твоето издишване

и извор ще са на безкрайността.

Обезсмъртиха океан с песен от обичане,

а макове - между страници и думи ще цъфтят!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??