За един дядо

Oct 10, 2012, 12:03 PM

Poetry » Civilian

424 0 2

През колко е лета преминал,

през колко зими е студувал...

И колко пътища - изминал

и колко пъти - боледувал...

Така изниза се живота

през пръстите на календара.

И бил е целият Голгота.

До тук я дядото докара.

И на! Остана той без залък

в това разломно, тежко време.

Добре си беше като малък,

а днес годините са бреме.

Понесъл старата си дреха,

опъва крачки непослушни.

А ангели билет му взеха

за асансьорите въздушни.

И свършил вече свойта песен,

над него Бога се навежда...

Но пак в последната си есен

оглежда се за къс надежда!

Please sign in with your account so you can comment and vote.