Мъртва сянка се прокрадна,
снощи от съня ми излетя.
И пред мен рисува силуети –
минали проекции на съвестта.
До завесата отляво
домашен чехъл начерта –
оставил очертания подметни,
спомен от една кавга…
На стола, свита на кълбо –
треперещата черна котка.
От страх мижеше със очи –
прелитащо шише от водка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up