Dec 1, 2021, 8:09 PM

За една любов 

  Poetry » Love
621 0 2
А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо,
тъй питащи, тъй знаещи, тъй тъжни от преди.
Листата падат, всичко става сиво,
китара няма, само аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелин Недялков All rights reserved.

Random works
: ??:??