Едно въже сред пламъци и дим,
а в края му – стъпало по-нагоре.
В мига, във който мен ме заболи -
хвърли ми дума – да охлажда огън.
И, ако трябва, удари до кръв
това, което бях - за да си иде.
Нали за мене си приятел пръв –
във огъня скочú, за да не видя
как, пламнали, страните ти горят
насред тълпа от зейнали зяпачи,
които остри камъни държат
и дебнат ме кога ще се разплача. ...