Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.

Напомпан като нашите "борци"
с различни химикали и добавки.
Не ражда вече залъкът мечти.
Трохите, не събират вече мравките.

И кучето от дажбата скимти,
че лепне като дъвка по небцето.
Пеща на баба, като гроб мълчи.
Цена е хлябът всъщност, общо взето.

А мислим уж, за своите деца,
не знаещи уви, вкусът на хляба.
Убит е споменът от алчността
и болести са общата награда.

Щом ние даже хляба не ценим,
(а някога Иисус му коленичи),
ще трябва пред проблеми да мълчим
и да започнем хляба да обичаме.