За и от душата....
Ослепяла в чернилката от взиране,
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване,
но във тихото нямаше звуци.
Няма там живот за измолване,
само глухо и в глухо то птици.
Неми гарги, от зов прегракнали.
Умориха се да търсят вярата.
Полужива в мен те оплакаха,
не издържаха и те предадоха.
Ти издъхваше във скута ми безпомощна.
Ослепяла душица в очите ми от взиране.
Сбръчка чело и длани сключи пред Господа,
но не за молитва, за глухонямото „Свърши се”.
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ники ,това в кълбото кристално ли видя...?Магия черна развали и се усмихни!!!Прегръдки от един хлапак!!!
-
Именно,благодаря ти,Антоан!
-
Извинявай,Ачо
-
Младо, хубаво момиче, що ме натъжи?
-
ох, не ми се отдават светлите нещо
Весе,радвам се, че намина -
Желая ти по-светли стихове!!!Този е хубав и силен, но е тъмен!!!
Пиши и не бягай ти от тъгата,а я изгони!!! -
Права си,Галя
-
достатъчно е
-
Много е.
-
аааааааааа те свършиха празниците хахахах...хубав ден на всички
-
Тук има толкова тъга....А идат празници....Не тъгувай,Ники, макар и красиво да е...Прегръдка!
-
Безпомощно тъжно, защо така!?
-
!!!
-
Философията на стиховете ти е тънка и замисляща... Ники, пророчески ми звучат някой строфи
Поздрав! -
Хареса ми, Ники!Весели празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Нина,хубав ден!