nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
Nov 8, 2009, 1:49 AM

... за живите 

  Poetry » Phylosophy
1008 0 29


"Научих, 

че трябва винаги да се разделяш

с думи на любов. Кой знае дали не

виждаш любимите си хора

за последно..."



 

Днес мъртвите ме гледат онемели.

Днес мъртвите отчаяно мълчат

от кръстовете свои снежнобели -

студени като мрамор - мъртва плът...

 

Сбогувах се,  със сълзи и със вино.

Изрекох нежни думи за любов.

Когато някой просто си замине,

да бъде както трябва, с благослов...

 

От тялото ти  - хляба да попие,

от виното - горещата  ти кръв,

от сълзите  -  усмивки да  си свие,

да ги проводи с рози за из път...

 

Изричам свойте мисли като вятър,

разпръсквам като житени зърна,

и обич за любимите, когато

си тръгвам  и в живота, и в смъртта...

 

За сетен път от кръста онемели

ме гледат скъпи мраморни лица,

секундите отдавна са замрели,

тя, мъката, за живите била...

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??