Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца?
Загиналите – те нямат дори гробове.
Бог изплакал и над тях се смилил,
че хората от глупост, или злоба
гробовете им биха похитили.
Славим ги защото са мъртви.
Ако са живи подрязваме крилете
и със злобни, грешни жътви
пустинно ползваме полетата.
Садим на ново и се възкачваме
нагоре, все нагоре – до небето.
С техните портрети се окичваме
и леем празно слово „от сърцето“.
Пред паметници коленичим
без признателност в душата.
После ще си пийнем като величия.
Ще сме пример за децата.
„О, майко моя, родино мила“,
ний жално и милно плачем,
но не за теб, а за паричната сила.
А те забравени
са там, дето гарвани грачат...
03 03 2015
© Надежда Борисова All rights reserved.