тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Nov 19, 2007, 7:54 AM

За живота и смъртта 

  Poetry » Phylosophy
995 0 17
                                                                  (Епикур: Където сме ние, смъртта още
                                                                   не съществува, а където е смъртта,
                                                                   там нас вече ни няма!)

Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава...
Мъртви листа шумолят и сияят в нощта.
Мисли безсилни, безсмислено бродят в ума.

Да, тръгвам от низшия тон в мойта душа,
спускам се до тъжната песен на вечността...
С прелюдия към олтара на сърцето й.
Свръхвидение на богиня с венеца й.

Да, живот нетленен, горчив автор на фабули,
в бездуховност обсеби ни, на мъдрост научи ни...
И знай, дори на слабия повей на ветреца,
ще протИвостоя с белотата на снежеца!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??