За какво ли си мисли цветчето,
кротко свело главица за сън?
За това как бе синьо небето?...
За кълбото, да свети заето?...
За крилцата, със златния звън?
Не. Когато замрат гласовете
на приспаните в люлка от здрач
и в тревите засвириш ти, ветре,
незначимото, дребното цвете
стиска своя уханен клепач
и, потъвайки в себе си бавно,
като в някоя топла река, ...