За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.
И аз съм седнал пак и песента му слушам
и тя запълва мойта Празнина!
И както лятото, във жега и във суша,
жадувам влагата и се теша.
А горе се разкъсва вече небосводът,
светкавици започват да гърмят...
Ще си поеме дъх от жегата народът.
Дъгите цветни ще ни украсят! ...