За кой ли път
завръщам се под топлото ти рамо.
Охлузена от болките навън,
във теб се сгушвам - жива рана!
За кой ли път
приемаш ме, макар и чужда.
Целувана напразно, омърсена,
докосвана съм от ръце ненужни!
За кой ли път
ще те излъжа, че съм вече твоя.
Недей да вярваш - друг е моят път,
със теб съм само до завоя!