За кой път плача?

За кой път съм тъжна?

За кой път... свита на кълбо в ъгъла,

обвита в тъмния воал на нощта,

аз усещам самотата?

Ридая за твоите изгарящи прегръдки!

Копнея за влюбеното сърце, което ме зовеше всеки ден и нощ.

По-добре в съня ми да те виждам и да не мога да те достигна, но всъщност да зная, че те имам,

отколкото в мечтата красива да си мой, а в реалността да те нямам.

Обичам те - БОЛИ!

Безброй ками пробождат сърцето ми - то вече умира!

Няма си никого, освен приятелството на тишината и тъмнината.

Чувствах, Желаех, Обичах, Копнеех... но това беше преди!

Сега накъде?

Кой път са поема?

Та аз нямам чувства,

няма капка милост и покой в мен!!!...