Не мога да те съдя, че си слаб
и във своите слабости гориш!
Но не спирам да те искам като хляб,
(макар, че често ми горчиш)!
И няма как да се престориш на герой,
на някой друг няма как да се престориш.
Вечно ти ще си останеш Той –
онзи който няма сили да се бори.
Малка преспа сняг за теб е зима.
Две сълзи – проливен дъжд,
(а за мен, който не дава, само взима,
не може да се каже, че е Мъж)! ...