Извадих аз бельото еротично
от дъното на дървения скрин,
но на молците им е безразлично
от изветрелия ми нафталин.
Как хилядите дупчици да скрия?
О, Боже, ето, ти си на вратата!
А, сетих се - бушона ще отвия
и всичко ще прикрие тъмнината.
Последва нещо щуро, срамно,б олно,
склерозата ме грозно изигра,
забравих аз (облечена фриволно),
че майстор чакам.... Пустата чешма...