За кратичко само

Apr 18, 2016, 12:56 PM

Poetry » Other

587 0 1

Аз още я чувам да плаче,

видях я как мина за кратко от тук,

в съня си окови тежки да влачи,

тръгнала смело с нас и напук...

Разказваше, помня,

как обича живота,

че мрази невежите, прости слепци.

Не чакаше нивга само късмета,

превръщайки в цели всички мечти!

Човек като нея гори, не изгаря!

Навярно сега до мене стои.

Отиде си, мамо, за кратичко само,

но утре дано по-малко боли...

Please sign in with your account so you can comment and vote.