Щом умора легне върху плещите
и клепачите отегчени се затварят,
жадува тялото ми за усамотение
и за хоризонтално положение.
Тежи денят, тежат и часовете,
тежи като верига, влачеща
след себе си безкрайните решения.
Зарязвам скуката и болката,
зарязвам и смеха звънлив.
Нощта е моето избавление,
сънят е само възкресение.
И редят се часове забрава, ...