Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг
и после пак безмилостно пораства,
говорим днес на истински език,
за свободата Левски ни разказва.
Но после ще забравим този ден
и този образ в грубо настояще,
а той ще ни очаква благ, смирен,
за да сме будни българи, не спящи.