Да го прегърнеш искаш и не можеше -
предразсъдъци в душата те възпряха,
а ръцете тръпнеха, жадуващи докосване,
но любовта така остана си неизживяна.
Защо ли? Ти нима не осъзнаваше
как страха играе си сьс тебе?
На твойта слабост доста дълго той се наслаждаваше -
живот, да съществува, ти му даде
и загуби много, късно е за съжаления.
Друг от неговата обич днес отпива си,
като теб, не страдащ в себе си от малодушие,
смелост имащ да крещи "Обичам!" ...