Feb 12, 2008, 5:53 PM

За любовта 

  Poetry
1060 0 3
Слънцето пече, не спира,
но защо ли плаче моята душа?
Защо, когато любовта се ражда,
времето подрязва нейните крила?
Защо ли аз оттук избягах
и защо отново срещнах любовта?
Горещите сълзи от нея
все още парят мойте сетива,
а ето, че сега отново
тя пробива моята душа.
Не искам вече да обичам,
не искам да усещам любовта.
Дълбоко в теб погледнах
и открих своята мечта.
Но не мога днес да те обичам
и ти не правиш днес това.
Далечни като полюси безлюдни
се сбогуват нашите сърца.

30.11.2007г.
гр. Велико Търново

© Десислава Захариева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??