В тишината на всемира
да бие моето сърце не спира,
от него все любов извира
и на кого да я дари намира.
За хората, които също тук
избират, следват земен път
и, на злото все напук,
запазват любовта в онзи кът.
В ъгълчето на очите ти, дете,
аз виждам колко ще ме разбереш,
за теб е най-голямото сърце,
дори когато в косите ми е скреж.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.