Вървя сега сама и проклинам любовта,
цигара паля, обвита в самота.
Тъмни улички обиколих,
Много яко се напих.
Със иглата пак се боцкам аз,
бистра течност във вените ми сее страст.
Надрусана, пияна и от страсти обладана,
животът винаги е тъй жесток,
като бистър портокалов сок.
Лунен сърп прониза нощното небе
Като кит, плуващ в дълбокото море.
Ах, как мразя да живея. ...