За любовта

За кого си мислиш, 
Когато затвориш очи?
За кого си мислиш,
Когато душата ти тъжи?

Кой те кара да се усмихнеш,
Когато светът ти се срива?
Кой те кара да се издигнеш,
Когато всичко се затрива?

Кой изплува в съзнанието,
Когато тихо нощем тъжиш?
Кой без думи спасява от изгнанието,
Когато насред пустиня пълзиш?

Кой те кара да се чувстваш жива,
Когато ще ти се да те няма?
Кой те превръща в жената-дива,
Когато път вече не се открива?

За кого си мислиш, 
Когато си сам през нощта?
За кого си мислиш,
Когато душата ти обзета е от самота?

Събери смелост, набери го,
Номера, познат до болка, припомни го.
Вдигни и кажи, че го обичаш,
Любовта - нея спри да я обричаш!

******************************

Ще ти дам любов, топлина,
А в замяна искам само истина.
Свали маската на сухите лъжи,
Искаме само обич, нали?

Ще ти дам безгрижие, свобода,
Да бъдеш като безкрайната вода.
Тихо бреговете да прегръщаш,
После в дълбините да се връщаш!

Ще ти дам уют и топлина,
Да разгърнеш своята душа,
Да разцъфваш ден след ден
И да покажеш своя устрем!

Ще ти дам прегръдки топли,
Насред нощите на тихи вопли,
Ще те целуна леко по челото
И ще снема от теб теглото!