За любовта и сърцето
Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина
да се втурне към теб го подмами.
То – сърцето, все прави така,
после аз му лекувам раните...
Ще му мине, любов, не тъжи.
Аз го зная, каквото е лудо,
пак за всичко самò ще прости
и ще тръгне да търси другата.
Но какво да го правя, кажи,
още вярва и търси самичко.
Даже дълго след теб да боли,
има сили дори да обича.
И макар че е трудно и ти
без причина така го наказваш,
ех, любов, ти спокойна бъди,
че те има все пак ще му кажа...
© Теодора Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Перфектно е! Нищо не трябва да се променя!
-
Станоев, дано ти е забавно да ходиш по петите ми и да си ми в опозиция! Аз поне искренно се забавлявам с теб
-
Аз, пък не се присъединявам към предните коментари. Въобще не трябва да се променя, така си е доста добре. Още повече, със това добавяне на "пак" се удължава с една сричка стиха и се сблъскват две ударени срички. Аман от ментори. Много ти е хубаво стихотворението!
-
Присъединявам се към останалите коментари!Поздрав!
-
Точно там ми се спъваше и на мен, където казва Валерия.
Имаш много хубави попадения, Теди, харесва ми как пишеш
Поздрав! -
Много ми хареса стихото - с една много мъничка забележка:
"после аз му лекувам раните"
по-добре би звучало например:
"после пак аз лекувам му раните"
в твоя вариант леко се нарушава ритъма.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
