Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
Nov 25, 2011, 11:13 AM

За любовта и сърцето 

  Poetry » Love
776 0 6

Припознах се, любов, припознах...

То – сърцето, изобщо не слуша.

После дълго от теб го е страх.

Нищо само, че беше наужким

и с измамна на вид светлина

да се втурне към теб го подмами.

То – сърцето, все прави така,

после аз му лекувам раните...

Ще му мине, любов, не тъжи.

Аз го зная, каквото е лудо,

пак за всичко самò ще прости

и ще тръгне да търси другата.

Но какво да го правя, кажи,

още вярва и търси самичко.

Даже дълго след теб да боли,

има сили дори да обича.

И макар че е трудно и ти

без причина така го наказваш,

ех, любов, ти спокойна бъди,

че те има все пак ще му кажа...

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Перфектно е! Нищо не трябва да се променя!
  • Станоев, дано ти е забавно да ходиш по петите ми и да си ми в опозиция! Аз поне искренно се забавлявам с теб
  • Аз, пък не се присъединявам към предните коментари. Въобще не трябва да се променя, така си е доста добре. Още повече, със това добавяне на "пак" се удължава с една сричка стиха и се сблъскват две ударени срички. Аман от ментори. Много ти е хубаво стихотворението!
  • Присъединявам се към останалите коментари!Поздрав!
  • Точно там ми се спъваше и на мен, където казва Валерия.
    Имаш много хубави попадения, Теди, харесва ми как пишеш
    Поздрав!
  • Много ми хареса стихото - с една много мъничка забележка:
    "после аз му лекувам раните"
    по-добре би звучало например:
    "после пак аз лекувам му раните"
    в твоя вариант леко се нарушава ритъма.
Random works
: ??:??