За любовта на хората, свише...
Преди много, много години,
Живяла на този свят една принцеса прекрасна:
Косите и били златни, очите и били сини,
Била чудно красива, но и дълбоко нещастна.
Времето си отлитало, но тя вехнела самотна,
Нямало принц, ни благородник, ни просяк дори
Да се влюби в нея. Може би със страхотна
Обич той да я дари.
Бързо годините си минавали, времето летяло.
С дните принцесата вече губела за любов надежда.
Всичко тъжно и красиво в нея сякаш остаряло, ...