На "Майки срещу дрогата"
В двора на човешката апатия посях зрънце надежда…
Малко, слабо, без "порода".
Поливах го със вяра,
с постоянство,
с молитви, с бунт срещу примирието.
Безверници ми казваха - „Горката,
нима покълва нещичко от нищо…?”
С бездушие, с безизходност, с НЕвяра
присмяха се на моята наивност.
Но вярата изсипвах неуморно
и зрънцето със времето покълна, ...