От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...
Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up