За малко искам да си помълча,

сълзи навярно Аз ще си пророня.

Живота бързо, бързо профуча,

болката в душата как ли ще прогоня?

За малко искам Аз да се порадвам,

на любовта в човешките сърца.

Душата с любов неспирно да си сгрявам,

очите ми щастливи да са езерца.

За малко искам хората в очите да погледна,

в тях да няма вече капчица тъга.

Да бъде любовта им винаги безвредна,

обичта да бъде истинска а не шега, не шега.

                                                 В.Й. 26.11.2015г.