За малко искам да си помълча,
сълзи навярно Аз ще си пророня.
Живота бързо, бързо профуча,
болката в душата как ли ще прогоня?
За малко искам Аз да се порадвам,
на любовта в човешките сърца.
Душата с любов неспирно да си сгрявам,
очите ми щастливи да са езерца.
За малко искам хората в очите да погледна,
в тях да няма вече капчица тъга.
Да бъде любовта им винаги безвредна,
обичта да бъде истинска а не шега, не шега. ...