rali4kaaa (Ралица Велева)
21 7
Jan 15, 2009, 8:49 AM

За мен 

  Poetry » Phylosophy
982 0 1
Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи,
скоро ще ти мине,
зъби стисни, силен бъди
и напред продължи.
Ако спреш тук, значи се предаваш,
ооо, не, стани, ти трябва
още да бягаш, за да хванеш
влака за свойте мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Велева All rights reserved.

Random works
: ??:??