yumerin (Инци )
27 4
Aug 25, 2013, 10:54 PM

За мен 

  Poetry » Phylosophy
807 0 2

По пътят си не равен и безславен

разпадам се аз всеки ден

и ставам , тръгвам пак на татък

събирам късчета живот от мен!

 

Събуждайки се тъй от сън реален,

отваряйки очи в животът полусън,

разбирайки чрез сетивата идеални

нищожността на този свят!

 

Измами, подлост и интриги,

долавям пошлост и игри!

Защо ли Господ тъй мене сътвори ме,

че трудно, чистотата да творя в Съдбата?

 

Прекланям се пред таз Съдба велика,

откъсвайки от мен това,

което вече няма да ми трябва,

оставяйки ми нужното сега!

 

                                                                                             14.062013г.



© Инци All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??