По пътят си не равен и безславен
разпадам се аз всеки ден
и ставам , тръгвам пак на татък
събирам късчета живот от мен!
Събуждайки се тъй от сън реален,
отваряйки очи в животът полусън,
разбирайки чрез сетивата идеални
нищожността на този свят!
Измами, подлост и интриги,
долавям пошлост и игри!
Защо ли Господ тъй мене сътвори ме,
че трудно, чистотата да творя в Съдбата? ...